Какво е legacy IPv4 пространство и с какво се различава

Какво прави един блок „legacy“

Legacy адресното пространство е предоставено, преди да съществуват регионалните интернет регистри. През 80-те и началото на 90-те години адресите се раздаваха директно от IANA и предшествениците ѝ, най-вече на университети, изследователски институции, ранни мрежови оператори и големи корпорации, без нищо, което да напомня на рамката от политики, уреждаща разпределенията днес.

Когато системата на регионалните регистри беше създадена, тези съществуващи предоставяния не изчезнаха. Те бяха вписани в новите регистри, но притежателите никога не бяха подписвали договор за членство в регионален регистър и никога не бяха приемали политиките, които вървят с него. Тази историческа случайност е цялата история: legacy ресурсите са под различен и като цяло по-лек набор от задължения към регистъра в сравнение с пространството, разпределено след това.

Legacy срещу PA пространство

Обикновеното разпределено пространство обикновено е агрегирано от доставчика (PA): разпределено на локален интернет регистър, държано по договор за членство и подчинено на целия корпус от политики на регистъра. То идва с постоянни задължения: годишни такси, изисквания за документация и правила за това как може да бъде прехвърляно или преразпределяно.

Legacy пространството носи по-малко от тези условия. Точното положение зависи от региона на регистъра и от това дали притежателят оттогава е поставил ресурса под договорно отношение, но като цяло legacy притежателите имат по-леки изисквания за документация, по-малко условия при прехвърляне и нямат задължение за членство само защото държат блока.

Има още една практическа разлика, която има търговско значение: legacy блоковете обикновено са по-стари, по-големи и непрекъснати. /16, предоставен през 1991 г., е един чист блок, а не нещо, сглобено от парчета.

Какво означават разликите на практика

Четири разлики имат значение, когато legacy пространство сменя собственика си.

По-малко условия при прехвърляне. Политиката на регистрите за разпределено пространство изисква получателят да подпише договори и да премине проверки на документацията, а в ARIN и APNIC да покаже как ще използва адресите: в ARIN над първия /24 (NRPM раздел 8.5), в APNIC с план за използването им (условия за прехвърляне). RIPE NCC няма проверка на нуждите при прехвърляния в региона си (RIPE-807). Legacy прехвърлянията често са по-малко ограничени, което съкращава процеса и разширява кръга от допустими купувачи. Никоя политика на RIPE не ги обхваща: RIPE NCC ги регистрира „on a best effort basis“ (превод: „според възможностите“), а блокът остава legacy. APNIC ги одобрява, без да преглежда как се използва пространството.

Без изискване за членство, в региона на RIPE NCC. Купувач там, който не иска да стане LIR, може да държи legacy пространство без това отношение или вместо това да уреди спонсорство. Другаде отношението с регистъра идва заедно с блока: в APNIC купувачът на legacy пространство трябва да е член, а в ARIN подписва договора за регистрация на ARIN.

По-чиста история. Legacy блоковете често са стояли при един институционален притежател в продължение на десетилетия, с малко или никаква търговска употреба. Това обикновено означава липса на натрупана история в черни списъци и никакъв репутационен багаж, което е изключително важно, ако адресите са предназначени за имейл или друго натоварване, чувствително към доставимостта.

Оскъдност. Никога няма да бъде създадено ново legacy пространство. Предлагането е фиксирано и намалява, докато блоковете се поглъщат от договорния режим, така че legacy блок не може да бъде заменен с нов.

Какво да проверите, преди да купите legacy пространство

По-лекото регулаторно положение реже и в двете посоки. По-слабият надзор от регистрите исторически означава, че документалната следа може да е по-тънка, така че проверката е по-важна, а не по-малко важна.

• Веригата на притежание. Кой всъщност е държал блока от предоставянето му? Организациите се сливат, прекратяват и придобиват, а четиридесетгодишен период може да скрие много. Установете, че продавачът действително има право да го прехвърли.
• Статус в регистъра. Потвърдете актуалните данни за регистрацията и дали ресурсът е поставен под някакъв договор, което променя какво важи за него. В RIPE NCC и ARIN legacy блок може да има ROA само по договор.
• История на отвличания. Неизползваните legacy блокове са добре известна мишена за отвличане на адреси. Проверете дали пространството е било анонсирано от страни без законно право върху него.
• Репутация. Дългото неизползване обикновено означава чистота, но не винаги. Проверете блока в основните черни списъци, преди да се обвържете, а не след това.
• Регионална политика. Всеки регистър третира legacy ресурсите малко по-различно, а правилата са се променяли с времето. Това, което е вярно в един регион, може да не важи в друг, затова прочетете правилата на RIPE NCC, ARIN или APNIC за блока, който купувате.

Къде се вписва RTM Networks

Държим както PA, така и legacy блокове и продаваме в регионите на RIPE NCC, ARIN и APNIC (покупка на IPv4). Legacy пространството е съществен дял от нашия инвентар, а не случайна обява, така че ако търсите точно него, си струва да попитате какво имаме, вместо да приемате, че не е налично.

Действаме и като спонсориращ LIR за притежатели, които искат да запазят независими ресурси като legacy блокове, PI предоставяния и AS номера, без да поддържат собствен LIR (спонсорство на PI и ASN). Ако вече държите legacy пространство и се чудите какви всъщност са задълженията Ви, този разговор си струва.